Стъпка трета

Стъпка трета

За селищните имена, чиито произход е чуждоезичен

Както беше споменато в уводната статия на този блог, по-голямата част от чуждоезичните топоними в България са сменени до 1934 г. Въпреки всичко обаче, по различни причини някои такива наименования продължават да съществуват, което прави процеса недовършен.

Какво имам предвид? В статията на доц. д-р Пело Михайлов "80 години от най-масовото селищно преименуване в България", която е изключително важен източник, посветен на извършването му, са посочени правилата, към които се е придържала тогава комисията, натоварена с преименуването. Един от тях е т. нар. уподобяване, при което новото име наподобява старото, без обаче да има връзка с него - напр. предишното турско име Кара Велилер е преправено на Каравельово. Този вариант не изглежда достатъчно научно издържан, защото в такива случаи чуждоезичните имена си остават, като са само леко побългарени. Не са променени и такива имена, за които изглежда се е смятало, че са достатъчно разбираеми за населението (напр. Доганово, Кадиево), което е основано на мнението на проф. Анастас Иширков - основен теоретик на процеса. Но все пак трябва да се има прeдвид, че въпреки безспорния си авторитет като учен-географ, той е визирал положението към 20-те години на 20-и век, а оттогава вече са изминали сто години и тези наименования от чужд произход вече са неразбираеми за огромната част от населението, така че е съвсем в реда на нещата те също да бъдат заменени с по-разбираеми.

И в допълнение - от време на време в обществото различни хора повдигат въпроса за промяната на това или онова населено място или местност. Често обаче дадените предложения не са достатъчно добре обмислени, в резултат на което биват подложени на критика и присмех от страна на медиите. Има опити да се представи идеята за преименуването като маловажна, смешна и пишман-патриотарска. Само че статуквото е за това, за да бъде нарушавано и е ясно, че след внимателно проучване на наличната информация населените места в България могат да се сдобият с нови, хубави и обосновано дадени наименования от български произход.

3. 1. Градове с имена от гръцки произход

Старо име	Ново име
Айтос	Орловец (превод от гр. "аетос" (орел))
Ахтопол	Добриница (превод от гр. "агатос" (добър) и "полис" (град))
Килифарево	Главнево (превод от гр. "кефалос" (глава; прен. управител))
Провадия	Овеч (възстановено средновековно българско име; сегашното е от гр. "проватос" (овца))
Никопол	Шишмановград (по името на цар Иоан Шишман, чиято последна резиденция е бил, вместо досегашното име, което идва от гр. "никополис" - град на победите)
Созопол	Светлица (от гр. „фойбос” (светъл) – основното прозвище на бог Аполон, на когото е наречен градът при основаването си - Аполония)

Старо име	Ново име