Добре дошли

Добре дошли в моя блог. Той е създаден с една цел, а именно популяризиране на идеята да бъдат заменени наименованията на част от населените места в България. Тук ще публикувам резултатите, свързани с проведеното от мен проучване по този въпрос.

ВЪВЕДЕНИЕ

Защо се налага да бъдат променени тези наименования?

Промяната на имената на населените места в България е продължителен процес, започнал веднага след Освобождението. Той е напълно исторически обоснован, тъй като по време на османската доминация в българските земи завоевателите са преименували съществуващите поселища или са създавали нови, носещи чуждоезични наименования. След възстановяването на българската държавност през 1878 г. имената от турски произход губят основание за запазването си и постепенно се започва заместването им с български. Най-голям брой населени места са преименувани през 1906 г. и през 1934 г., като във втория случай процесът засяга 32,6% от всички населени места. Въпреки това обаче някои наименования на населени места от турски, а и от гръцки произход продължават да съществуват и до днес.

Значителен удар по българската топонимия нанася и комунистическата власт, която веднага след 9. 9. 1944 г. почва да прекръщава населени места на имената на комунистически дейци, партизани и ятаци, като мнозинството от тези промени се случват в периода 1947 – 1951 г. След промените през 1989 г. комунистическият режим бе обявен за престъпен със закон от 2000 г., но за съжаление на възстановяването на предишните имена на селищата не се погледна достатъчно сериозно и немалка част от дадените по време на комунизма названия продължават да съществуват. Благодарение на това картата на България все още притежава ярка политическа окраска, която е крайно време да бъде премахната. 

Съществува още едно основание, което налага тази промяна и е ясно, че то би засегнало нечии чувства. То е продиктувано от сложните отношения между Русия и България. Независимо от неоспоримия ѝ принос за Освобождението на България, Русия впоследствие даде достатъчно основание да преосмислим признателността си към нея: първо – с продължителните опити за намеса във вътрешните ни работи; второ – чрез неспазването на договорите, сключени от нейна страна с България; трето – заради окупацията на страната ни и налагането на комунистическия режим тук след 9. 9. 1944 г. Въз основа на това част от възпоменателните наименования, свързани с Русия, също ще бъдат заменени. Допуснати са изключения за някои руски личности с безспорно добра репутация, които наистина са допринесли за България.

Настоящият списък е създаден след старателно изследване на списъка на населените места в България. Взе се решение да бъдат променени следните наименования: всички, които са от комунистически произход; почти всички, които са от турски произход; почти всички, които са от гръцки произход; част от тези, произхождащи от имената на чужди етнически групи; някои, които произхождат от имена на руски държавници; някои български с погрешна форма (напр. Хайредин вм. правилното Ередин) или подбрани неудачно (напр. Искър (област Варна)) при предишни преименувания. Взе се под внимание честата повтаряемост (напр. името Александрово носят осем населени места) и там, където някогашните имена щяха да се повтарят с вече съществуващи при връщането си, те бяха променени по форма, за да се избегне това (напр. Цар Борисово вм. Борисово).

Не са давани предложения за промяна на: селищни имена от латински произход, в т. ч. дошли и през влашки език (напр. Кастел, Периловец), както и такива с тракийски (напр. Ахелой), кумански или печенежки корени; някои имена с корен от турски език, произлезли от занятие, упражнявано от жителите на дадено населено място (напр. Бояджик, Халваджийско); някои имена с корен от турски език, произлезли от предмети, за които няма българско съответствие (напр. Лале, Джулюница).

Някои предишни наименования не бяха възстановени. Към тях спадат: тези, отнасящи се до членове на българската царска Сакскобургготска династия, които не са допринесли с нещо значимо за България (естествено, с изключение на самия цар Борис ІІІ); политически неутрални имена, заменили след 9. 9. 1944 г. такива, дадени по-рано (напр. Памидово, Гранитово); имена на обезлюдени селища; селищни имена с български корен, но с променено произношение под влияние на турски език, тъй като бе сметнато за ненужно (напр. Кюлевча вм. Кулевец).

Самият списък, въпреки цялата работа по него, е възможно да е непълен поради липса на достатъчна информация за произхода на дадено селищно име. Авторът би изказал благодарности на всеки, който открие и посочи допълнителни наименования, подлежащи на промяна. 

Количествено изражение на тази промяна

Според последното преброяване, към края на 2021 г. в България има 5257 населени места – 257 града и 5000 села.

Тези от тях, които подлежат на смяна на наименованията си, са общо 351 – 35 града и 316 села, или всичко 6,68% от всички населени места в България. Този процент е съвсем малък в сравнение с вече споменатото огромното преименуване, проведено през 1934 г. И на твърдението, че това е много сложна административна работа и ще причини неудобства на значителен процент от населението, аз бих казал, че тук инициативата трябва да бъде подкрепена от самата държава. Това може да стане основно по два начина: чрез въвеждане на безплатно преиздаване на документи за жителите на тези населени места, чиито имена ще бъдат променени и чрез въвеждане на гратисен период от между 6 месеца и 1 година, през който старите документи ще продължат да бъдат валидни, за да не бъдат хората притискани да си ги променят в кратки срокове. Това би облекчило процеса до голяма степен и би намалило евентуална съпротива.

Използвани източници:

„Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“ - Николай Мичев (2005)
„Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста“ - Васил Миков (1943)
„От Искър до Огоста“ - Богдан Николов (1996)
"Местните имена в Смолянско" - Анастас Саламбашев (1976)
Изследване "Историческо развитие на етимологията на селищните имена в силистренския край"
Топонимио - езикът на земята
"Градове и села още пазят култа към комунизма" (статия, в. "24 часа" от 3. 09. 2011 г.)
"80 години от най-масовото селищно преименуване в България" - Пело Михайлов
"Възпоменателни (мемориални) селищни имена в Пловдивска област" - Пело Михайлов
Български етимологичен речник (за езикови справки)